Как да говорим така, че децата да слушат и как да слушаме така, че децата да говорят – част 2
Posted by miromitkov in ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА on 07/12/2014
Собствен бизнес – наръчник на ентусиаста
Posted by miromitkov in БИЗНЕС on 04/09/2014
Стартирането на собствен бизнес е процес, който дава възможност да подобрим финансовото си положение и да реализираме потенциала си. Той е свързан с ентусиазъм и вълнение, които някои биха оприличили на влюбване. От където го погледнеш, той е все така хубав. Предприемаческата инициатива ни дава възможност да се докажем пред себе си и пред тези, на чиито мнение държим. Да добием статус в социалната прослойка, на която смятаме, че принадлежим. Той освен това засилва усещането ни за независимост и контрол върху ежедневието.
За жалост не винаги успяваме да предвидим опасностите, а още по-малко да се подготвим за тях. Когато виждаме празните магазини по улиците и търговските центрове замисляме ли се, че зад заключената врата стои един човек с идея и амбиция, точно като нашата, която е угаснала може би, за да не свети отново?
Колко пъти сме си казвали – ако тогава знаех това, което знам сега, ….?!? Ако тогава някой ми беше казал? Най-шокиращото е, че тази информация е била налична, можело е да се знае и отговорите най-често са едни и същи.
В тази статия бих желал да споделя част от моя списък за задължителна проверка в една компактна последователност от 20 съвета за стартиране на собствен бизнес.
Родител – виновен до доказване на противното?
Posted by miromitkov in ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА on 12/07/2014
Всяка седмица трибуналът на родителската съвест обявява хиляди родители за виновни без процес и без вина! Осъденият проговаря – “Объркахме ли живота на децата си?”, “Ще се намери ли кой да ми обясни защо се чувствам виновен без да съм виновен?”
Кой родител не си е лягал вечер с чувството за вина, че се е провалил в отглеждането на детето си? Че е допуснал огромни грешки във възпитанието. Фундаментална грешка, която никой не би могъл да посочи, камо ли да помогне да се поправи. В търсенето на фундаменталното, ние оставаме слепи за малките ежедневни детайли, които ни изграждат или събарят като родители. Отговорът е в множеството дребни и банални подробности, с които се сблъскваме всеки ден, в които често няма нищо видимо фундаментално. Тайната на доброто родителство не се състои в изпълнението на заучено отиграване на норми и регламенти, а в цялостното изпълнение – в пакета. Да припомним – цялото е по-голямо и по-важно от съставляващите го части. Цялото е по-важно от съставните му части.
И аз съм различен, но ти си различен по много странен начин!
Posted by miromitkov in ЛИЧНИ on 06/07/2014
Eдин мой приятел плаче от вълнение всеки път когато гледа модно шоу по телевизията защото e убеден, че мястото му е там, на подиума заедно с другите дизайнери.
Един познат живее като най-беден гражданин докато трупа немалки спестявания в банковата си сметка без да има за цел да ги похарчи.
Друг мой близък дори на смъртното си легло, обмисляше как да възмезди на крадеца, ограбил го с дребна сума. Беше засегнато чувството му за достойнство.
Един приятел е способен да загуби на мига апетита си, намери ли петънце по чинията си или пък не му ли бъде донесена любимата лъжица.
Ето може би най-силното – приятел, когото много уважавам, веднъж ми сподели, че ако хората можели да прочетат мислите му, щяли да побягнат от него, обидени от неимоверното му желание за успех.
Една и съща майка ражда двама сина. Единият става търсач на приключения, а другия се уединява в самоналожена изолация. Единият става човек на науката, а другия – на светските удоволствия.
Едно и също слънце закоравява глината, но разтапя леда? Защо сме толкова различни?
Търсят се 7,5 милиона служители за длъжността Посланик
Posted by miromitkov in БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ on 22/06/2014
Преди много години, но не толкова отдавна, владетелят на едно малко царство изпратил свой пратеник да го представлява и ходатайства за интересите на царството му сред народите по земята. Пратеникът с радост приел оказаната му чест и всеотдайно навлязал в изпълнението на задачата.
Не минало много време обаче и до пратеника започнали да достигат неприятни слухове за случващото се в родината му. Царят бил загърбил грижата за народа и се бил отдал на всякакви пороци. Приближените му не закъснели да последват лошия пример и започнали да грабят мъчно спечелените средства на народа. Това, което не можели да заграбят, се разпилявало от постоянните вражди помежду им.